През епохата на Българското Възраждане, Мелник бележи нов голям връх в своето развитие, като оставя трайно своите достижения в областта на архитектурата върху облика на съвременния град.

Днес той е един от най-значимите Средновековни и Възрожденски градове в България с над 200 изцяло запазени, частично или в руини паметници на културата.
През Възраждането градът придобива днешния си облик -- предприема се мащабно жилищно строителство, като средновековната градоустройствена структура се запазва, преустройват се по- стари църкви и параклиси /"Св.Николай Чудотворец"/, изгражда се часовникова кула /1701 г./ на Болярската къща /в руини/ и сградата на конака.
По-характерните възрожденски архитектурни ансамбли, запазени до днес са:

Ансамбълът на десния бряг на Мелнишка река
северозападно от центъра
Обхваща Римският мост, църквата "Св.Йоан Предтеча", Воденичаровата, Въчковата, Вангеловата, Льолевата, Анговата и др.къщи.
Ансамбълът по двата бряга на Роженски дол до площада
западно от центъра
Обхваща къщите на Николаки Доктор, Гърчевата, Чавковата, Коцевата, Сивовата и Бейската /Пашовата/, както и църквата "Св.Св.Петър и Павел"

Ансамбълът на десния бряг на Роженски дол след площада
североизток от центъра
Обхваща Спандониевата, Попташевата, Каменовата и др.къщи.

Ансамбълът на левия бряг на Златолистки дол
югоизточно от центъра
Обхваща църквата "Св.Николай Чудотворец", турската баня /в руини/, Кушковата, Керезиевата, Сандъкчиевата и др. къщи.
Ансамбълът на възвишението Разклона /Чатала/
източно от центъра
Обхваща Болярската къща с часовниковата кула /в руини/, църквите "Св.Богородица" /в руини/ и "Св.Антоний" /в реставрация/, Янковата, Кехайовата, Менчевата, Кордопуловата и др. къщи.

Ансамбълът в подножието на Разклона
източно от центъра
Обхваща църквата „Св. Варвара” /в руини/, Куртевата, Филиповата и др. къщи
Между отделните ансамбли се открояват и единични възрожденски къщи - паметници на културата като Велевата, Делевата, Панайотовата и др., останки от ранновъзрожденски големи къщи от XVIII в. -- Марковата, Кременлиевата и др., руини от средновековни къщи, църкви и параклиси.

Свидетелства за богатата история на град Мелник могат да се видят в Музея за историята на град Мелник – филиал към археологическия музей град Сандански
Той притежава сграден фонд от 110 кв. м, включващи изложбени зали и административно помещение. Неговият фонд съдържа 5 144 музейни експоната.

Запазени възрожденски жилищни сгради, паметници на културата, има в селищата:
село Бельово (46 къщи паметници на културата, типологично повлияни от родопската къща),
село Виногради (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща),
село Враня (10 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село Дебрене (17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на огражденско-малешевска къща), село Златолист (11 къщи паметници на културата (Горната махала, архитектурен ансамбъл на стария площад) от типа родопска къща с изразено влияние на мелнишката къща), село Ласкарево (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село Любовище (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща с влияние на мелнишката къща (в комините)), село Любовка (групов архитектурен паметник - съхранена възрожденската структура, която е под влиянието на родопската къща), село Малки Цалим (10 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Рожен (11 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Хърсово
(17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на мелнишката къща)
В селата Бождово, Вихрен, Голем Цалим, Голешово, Горна Сушица, Долени, Кашина, Ковачево, Кръстилци, Кърланово и Сугарево почти напълно е запазена възрожденската селищна структура.
Жилищния фонд е стар и поради значителното обезлюдяване на селищата е зле поддържан.


Религиозни и духовни обекти – църкви, манастири, параклиси

Община Сандански се е оформила като религиозно и духовно средище в Благоевградска област. На нейна територия се намират повече от една трета от храмовете в областта. Тридесет населени места притежават забележителен и преобладаващо добре поддържан ресурс – повече от 30 църкви паметници на културата, два манастира паметници на културата – единия от които Роженския манастир - най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес.
Санданска духовна околия заема важно място в църковната ни история, настояще и бъдеще.