Културно-историческото наследство на община Сандански се характеризира с уникалността си и изключително голямото си разнообразие, включващо в себе си, почти всички исторически периоди от човешкото развитие.
Археологически и исторически обекти
Благоприятният и лековит климат и топлите минерални извори в поречието на река Струма са предопредели ранното заселване на Санданския район.
Още от най-дълбока древност, по тези места се е поддържал почти постоянно през вековете активен културно-икономически живот, и така чак до наши дни.
Следите от праисторическо, тракийско, елинистично, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие могат да бъдат открити разпръснати по цялата територия на община Сандански.
Историческата легенда разказва, че някъде в околностите на днешния град Сандански е роден и израсъл храбрият тракийски вожд Спартак.
Археологическото наследство в общината е едно от най-богатите и разнообразни в България с декларирани над 5000 паметника на културата, застъпващи периода от най-ранните епохи до Късното Средновековие.
Периодът III-I в. пр.н.е. е слабо изследван, но честите находки от елинистични, македонски и гръцки монети, свидетелстват за приобщаване на местното население към водещата елинистична култура от това време.
Най-големи успехи са постигнати в изследване на античния град под дн.Сандански -- най-значимият античен и раннохристиянски център в целия регион, макар че поради добрата запазеност на ранновизантийския културен пласт, римското селище /I-III в./ не е достатъчно проучено. Особена ценност от периода на ранното християнство /IV-VI в./ представляват 4-те открити базилики, разположени в една сравнително малка по обхват територия около стария център.
Археологически паметник на културата с национално значение
Специален интерес в неговите граници представляват следните археологически обекти:
-- Епископска базилика
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; най-представителната и монументална сграда, откривана досега в античния град от периода V-VI в.; класическа елинистична трикорабна базилика със скъсен наос, вероятни размери 22/36 м и ориентирана изток-запад; великолепни подови мозайки в стил "опус тесалатум" и "опус сектиле" и разкошна вътрешна архитектура с колонади в римо-коринтски стил, уникална мраморна олтарна преграда с изображения на сцени от Евангелието, запазени амвон и антрий; най-ценният обект на територията на античния град, чиято уникалност го превръща в паметник на културно-историческото наследство от световна величина; най-големи възможности за социализиране на открито и включване в туристически маршрути.
Базиликата на епископ Йоан
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; великолепни подови мозайки в стил "опус вермикулатум" и "опус тесалатум", част от които с изображения на риби и птици; в центъра на притвора й се намира уникален за страната мозаечен строителен надпис /края на V - началото на VI в./ с ценни сведения за базиликата, в т.ч. че е построена от епископ Йоан, което пък доказва, че през ранновизантийския период града под дн.Сандански е бил епископско седалище с 5 базилики и главен културен, духовен и икономически център по долината на Средна Струма; базиликата е открита през 1960 г. и е частично проучена; най-подходяща за туристически посещения, тъй като се намира в сградата на Археологическия музей - експонирани са различни видове мозайки, в т.ч. и уникалния строителен надпис.
-- Раннохристиянски комплекс
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; включва базилика , стоа и антична улица от V-VI в., експонирани на открито; открити са и великолепни подови мозайки, съхраняващи се във фонда на Археологическия музей с възможност също да се експонират на открито; много подходящ за включване в туристическата обиколка из античния град.
Забележителни археологически паметници в границите на античния град са също: базилика от /V-VI в./, от която са запазени, но не са експонирани, подови мозайки с площ 100 кв.м, т.нар.голяма кръгла антична сграда на обект ДСК-II, която поради това че е недостатъчно проучена все още е с неизяснени функции, но по своя застроителен план се определя от специалистите като уникална за България и баптистерият с разноцветни мозайки, разположен до епископската базилика.
Извън границите на античния град ценен археологически обект е:
-- Гробницата-мавзолей
Гробница-мавзолей на аристократ от римската епоха /II-IV в./ -- един от малкото подобни паметници на римската гробищна архитектура в България;
Уникалното културно-историческо наследство на Сандански и неговата висока научно-познавателна стойност са достатъчно основание да се открие:
-- Археологически музей
Основан през 1936 г., разположен над основите на базиликата на епископ Йоан, открита по-късно; един от 5-те археологически музея в България, специализиран в областта на античната археология; уникална колекция от римска надгробна мраморна пластика /I-III в./ -- най-голямата в България, рядко срещана в Европа и характерна само за този регион, събирана е в продължение на 80 години от всички селища на общината, като истински шедьоври на античното изкуство са плочите на Юлий Максимум, на Асклепий и др.; колекцията от мраморни произведения на античното изкуство се допълва от различни посветителни оброчни плочки - на Артемида, Афродита, Зевс, Тюхе, местното божество Теос Саленос и др. и статуи-реплики на известни копия на Афродита и Тюхе -- гордост за всеки музей; колекция мозайки от раннохристиянския период /IV-VI в./ с площ над 350 кв.м, в т.ч. и уникален мозаечен гръцки надпис, сочещ че базиликата под сградата на музея е построена от епископ Йоан.
Археологически музей в град Сандански днес има 620 кв. м. сграден фонд, представляващ изложбени зали, хранилище и административни помещения.
Неговата богата колекция включва 11 367 музейни експонати.
През епохата на Българското Възраждане, Мелник бележи нов голям връх в своето развитие, като оставя трайно своите достижения в областта на архитектурата върху облика на съвременния град.
Днес той е един от най-значимите Средновековни и Възрожденски градове в България с над 200 изцяло запазени, частично или в руини паметници на културата.
През Възраждането градът придобива днешния си облик -- предприема се мащабно жилищно строителство, като средновековната градоустройствена структура се запазва, преустройват се по- стари църкви и параклиси /"Св.Николай Чудотворец"/, изгражда се часовникова кула /1701 г./ на Болярската къща /в руини/ и сградата на конака.
По-характерните възрожденски архитектурни ансамбли, запазени до днес са:
Ансамбълът на десния бряг на Мелнишка река
северозападно от центъра
Обхваща Римският мост, църквата "Св.Йоан Предтеча", Воденичаровата, Въчковата, Вангеловата, Льолевата, Анговата и др.къщи.
Ансамбълът по двата бряга на Роженски дол до площада
западно от центъра
Обхваща къщите на Николаки Доктор, Гърчевата, Чавковата, Коцевата, Сивовата и Бейската /Пашовата/, както и църквата "Св.Св.Петър и Павел"
Ансамбълът на десния бряг на Роженски дол след площада
североизток от центъра
Обхваща Спандониевата, Попташевата, Каменовата и др.къщи.
Ансамбълът на левия бряг на Златолистки дол
югоизточно от центъра
Обхваща църквата "Св.Николай Чудотворец", турската баня /в руини/, Кушковата, Керезиевата, Сандъкчиевата и др. къщи.
Ансамбълът на възвишението Разклона /Чатала/
източно от центъра
Обхваща Болярската къща с часовниковата кула /в руини/, църквите "Св.Богородица" /в руини/ и "Св.Антоний" /в реставрация/, Янковата, Кехайовата, Менчевата, Кордопуловата и др. къщи.
Ансамбълът в подножието на Разклона
източно от центъра
Обхваща църквата „Св. Варвара” /в руини/, Куртевата, Филиповата и др. къщи
Между отделните ансамбли се открояват и единични възрожденски къщи - паметници на културата като Велевата, Делевата, Панайотовата и др., останки от ранновъзрожденски големи къщи от XVIII в. -- Марковата, Кременлиевата и др., руини от средновековни къщи, църкви и параклиси.
Свидетелства за богатата история на град Мелник могат да се видят в Музея за историята на град Мелник – филиал към археологическия музей град Сандански
Той притежава сграден фонд от 110 кв. м, включващи изложбени зали и административно помещение. Неговият фонд съдържа 5 144 музейни експоната.
Запазени възрожденски жилищни сгради, паметници на културата, има в селищата:
село Бельово (46 къщи паметници на културата, типологично повлияни от родопската къща),
село Виногради (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща),
село Враня (10 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село Дебрене (17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на огражденско-малешевска къща), село Златолист (11 къщи паметници на културата (Горната махала, архитектурен ансамбъл на стария площад) от типа родопска къща с изразено влияние на мелнишката къща), село Ласкарево (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село Любовище (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща с влияние на мелнишката къща (в комините)), село Любовка (групов архитектурен паметник - съхранена възрожденската структура, която е под влиянието на родопската къща), село Малки Цалим (10 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Рожен (11 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Хърсово
(17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на мелнишката къща)
В селата Бождово, Вихрен, Голем Цалим, Голешово, Горна Сушица, Долени, Кашина, Ковачево, Кръстилци, Кърланово и Сугарево почти напълно е запазена възрожденската селищна структура.
Жилищния фонд е стар и поради значителното обезлюдяване на селищата е зле поддържан.
Религиозни и духовни обекти – църкви, манастири, параклиси
Община Сандански се е оформила като религиозно и духовно средище в Благоевградска област. На нейна територия се намират повече от една трета от храмовете в областта. Тридесет населени места притежават забележителен и преобладаващо добре поддържан ресурс – повече от 30 църкви паметници на културата, два манастира паметници на културата – единия от които Роженския манастир - най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес.
Санданска духовна околия заема важно място в църковната ни история, настояще и бъдеще.
