Преди хилядолетия  земите  по средното течение на река Струма са били населявани от тракийското племе Меди, което е известно с развитото лозарство и винарство, и с култа си към виното. Разказва говорителят на благоевградския музей Силвия Домозетска.

„Култът към виното е по-стар от писаната ни история. Вино има от тогава, от когато съществуват даващите грозде лози и е ставало от самосебе си, дори много преди човекът да открие приятното въздействие на съдържащия се в него алкохол и да култивира лозата. Нашите прадеди – траките организирали пищни винени гуляи, които траели цели седмици. Сред едни от най-оригиналните древни находки свързани с култа към виното в Регионалния исторически музей в Благоевград е т.нар. съд кантарос. Това е съд с две дръжки използван за пиене на вино, в бита са слагани и като гробни дарове в гробовете на мъртвите, за да  ги използват и в отвъдното, вярвало се е, че ще им трябват и на оня свят.“

От хубавото грозде се прави и хубавото вино. На това мнение и председателя на единствената в Европа „Винена партия“ Иван Лулейски. Този, които иска да стане член на партията, трябва да подаде две молби – писмена и „стъклена“. Стъклената молба е за да докаже, че произвежда и пие вино.

„Най-важното е да обичаш виното. Ние пием за удоволствие, не сядаме да пием, за да се напиваме. Тайната на хубавото вино е в неговия вкус. Хубавото вино е горчивото. То не трябва да има кисела жилка, когато има такава много бързо се превръща в оцет. Гроздето трябва да бъде качествено, а един от основните показатели е захарността. Тя трябва да бъде около 22-23 захарни градуса за бялото вино и 24 максимум 25 за червеното. Това е основния показател, който трябва да бъде спазен, за да може в крайна сметка да се получи хубаво вино.“, категоричен е Иван Лулейски.

По долината на река Струма  се отглеждат характерни сортове грозде Керацуда,Каберне Совиньон, Мерло и Широка мелнишка лоза. В Югозападна България днес лозарството и винарството, освен стара традиция са и основен поминък за голяма част от местните хора.