Сандански

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнооб­разие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Защитените територии са чув­ствителни към натоварване и тяхното стопанско използ­ване е ограничено. Те представля­ват не само ограничител в стопанското развитие, но те са и източник на доходи на мест­ното население в контекста на устойчивото развитие.

Природните територии без населени места отговарят на защитените природни терито­рии съгласно Закона за защитените територии. Те заемат 4,9% от територията на страната с възможности за нарастване до 10%-15%.

Защитените местности и природни забележителности на територията на община Сандански са : Национален Парк “Пирин” /национален парк/ 12 354,4 ха

Мелнишки скални пирамиди защитена местност 1 173,3 ха

Резерват “Али ботуш” (останалата част от 1628 ха се намира в община Хаджидимово) /резерват/ 939,7 ха

Водопад на р. Санданска Бистрица /природна забележителност/ 0,4 ха

Общата площ на защитените територии в община Сандански е около 140 км, което представлява малко над 14% от територията на общината, доста над средния процент за страната, който е 4,9 % и е близък до 15% за ЕС.

Община Сандански се отличава с изключително разнообразие на релефа – равнинен по долината на река Струма, високопланински, среднопланински и предпланински в планините Пирин, Славянка, Огражден и Малешевска.

Tова релефно многообразие предопределя и големите разлики в надморската височина, като във високопланинските части на Пирин тя достигат над 2800 метра (с най-високата точка връх Каменица - 2822 м. н.в.), и над 2000 метра за Славянка, а е най-ниска по долината на река Струма след село Левуново, където е малко над 100 м.н.в. Главните планини и намиращите се между тях основни речни долини имат меридиално разположение от север на юг.

Оценка на релефа

Положителното влияние на релефа се усеща в неговото многообразие и форми.
Той предопределя и богатия и разнообразен като ресурси туристически потенциал на община Сандански.

Община Сандански е разположена в Югозападна България. Това и разположение в съчетание със специфичния релеф в района формират твърде своеобразен и уникален климат. В него се откриват черти на континенталния климат и близката средиземноморска климатична област. Влиянието се отразява особено силно върху годишното разпределение на валежите и режима на температурите.

Орографията също влияее върху формирането на климата в района. С увеличаване на надморската височина, климата става планински с ясно изразено вертикално зониране. В община Сандански се обособяват четри климатични района – Санданско–Петрички климатичен район, Малешевско-Пирински припланински климатичен район, Планински климатичен район – среднопланинска част, Планински климатичен район – високопланинска част.

Средната годишна температура в Сандански (200 м.н.в) е 13,9°С, в Попина лъка (1203 м.н.в.) е 7,3°С Средната относителна влажност на въздуха е най-ниската в страната – 66%. Средният брой на дните с валежи над 1 mm е само 69-70. Продължителността на слънчевото греене в Сандански е най-голямата в страната – 2 506 часа. Във връзка със значителното слънцегреене и през зимните месеци снежната покривка в равнинната и предпланинска част на общината е рядкост – 4 – 5 дни годишно.

Във високопланинската част обаче снежната покривка се задържа от ноември до април – май – над 150 дни годишно. Средната височина на снега през януари достига 100 см, а поради натрупването през март достига 130 – 140 см. Натрупването на снежна покривка има голямо значение за формирането на речния отток на реките в общината. Дните с мъгла през годината са средно 5. Средната скорост на вятъра е 2 m/s.

Средната годишна сума на валежите е 536 мм – за Сандански, 562 мм. – за Мелник, 783 мм – за с. Пирин, 835 мм. – за Попина лъка. В разпределението на валежите по сезони също се забелязва средиземноморското влияние – значителна сума за есенно-зимно-пролетните валежи с рязко намаление на летните, което създава условия за по-продължителни засушавания през лятото и първата половина на есента.

Климатът в община Сандански се характеризра с голямо разнообразие. Характерно за зимните месеци е, че средномесечните температури в равнинната и предпланинска част са с положителен знак и по величина са почти еднакви с температурите по южното Черноморие. Затова и валежите през зимните месеци са предимно от дъжд. Пролетта настъпва най-рано в този район на страната. През пролетта валежите са над 127 l/m2. Целият район през лятото има най-продължително слънчево греене у нас. Средната юлска температура е около 25°С, а дните с температура над 20°С през месец юли са около 16. Валежите и относителната влажност на въздуха в района на Сандански са най-ниските за страната. Есента е сравнително мека. Отличава се със слънчеви дни, които продължават до края на ноември, а много често и през цялата зима.

Град Сандански има слава на най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа с благодатния си климат, които се отразяват благоприятно и при болни с хронични алергични заболявания на дихателната система. Климатолечението в комбинация с балнеолечението с минерална вода има един невероятен потенциал за туристическо развитие. Град Мелник също е много подходящ за лечение на алергични заболявания, тъй като той е населеното място у нас с най-малко съдържание на алергени във въздуха. В миналото е съществувал проект за изграждане на санаториум в него. Планинският климат в средно и високопланинските части на Пирин и Славянка е също подходящ за рекреационно и лечебно използване.

Градът носи името на българския революционер и воевода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Съчетаването благоприятни природни дадености заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.

Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода ІV-VІ век, от времето на който са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани “ин сито” в Археологическия музей на град Сандански.

Културно-историческото наследство на община Сандански се характеризира с уникалността си и изключително голямото си разнообразие, включващо в себе си, почти всички исторически периоди от човешкото развитие.

Археологически и исторически обекти

Благоприятният и лековит климат и топлите минерални извори в поречието на река Струма са предопредели ранното заселване на Санданския район.
Още от най-дълбока древност, по тези места се е поддържал почти постоянно през вековете активен културно-икономически живот, и така чак до наши дни.
Следите от праисторическо, тракийско, елинистично, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие могат да бъдат открити разпръснати по цялата територия на община Сандански.
Историческата легенда разказва, че някъде в околностите на днешния град Сандански е роден и израсъл храбрият тракийски вожд Спартак.
Археологическото наследство в общината е едно от най-богатите и разнообразни в България с декларирани над 5000 паметника на културата, застъпващи периода от най-ранните епохи до Късното Средновековие.

Специален интерес в неговите граници представляват следните археологически обекти:
-- Епископска базилика
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; най-представителната и монументална сграда, откривана досега в античния град от периода V-VI в.; класическа елинистична трикорабна базилика със скъсен наос, вероятни размери 22/36 м и ориентирана изток-запад; великолепни подови мозайки в стил "опус тесалатум" и "опус сектиле" и разкошна вътрешна архитектура с колонади в римо-коринтски стил, уникална мраморна олтарна преграда с изображения на сцени от Евангелието, запазени амвон и антрий; най-ценният обект на територията на античния град, чиято уникалност го превръща в паметник на културно-историческото наследство от световна величина; най-големи възможности за социализиране на открито и включване в туристически маршрути.

Базиликата на епископ Йоан
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; великолепни подови мозайки в стил "опус вермикулатум" и "опус тесалатум", част от които с изображения на риби и птици; в центъра на притвора й се намира уникален за страната мозаечен строителен надпис /края на V - началото на VI в./ с ценни сведения за базиликата, в т.ч. че е построена от епископ Йоан, което пък доказва, че през ранновизантийския период града под дн.Сандански е бил епископско седалище с 5 базилики и главен културен, духовен и икономически център по долината на Средна Струма; базиликата е открита през 1960 г. и е частично проучена; най-подходяща за туристически посещения, тъй като се намира в сградата на Археологическия музей - експонирани са различни видове мозайки, в т.ч. и уникалния строителен надпис.

-- Раннохристиянски комплекс
Архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение; включва базилика , стоа и антична улица от V-VI в., експонирани на открито; открити са и великолепни подови мозайки, съхраняващи се във фонда на Археологическия музей с възможност също да се експонират на открито; много подходящ за включване в туристическата обиколка из античния град.
Забележителни археологически паметници в границите на античния град са също: базилика от /V-VI в./, от която са запазени, но не са експонирани, подови мозайки с площ 100 кв.м, т.нар.голяма кръгла антична сграда на обект ДСК-II, която поради това че е недостатъчно проучена все още е с неизяснени функции, но по своя застроителен план се определя от специалистите като уникална за България и баптистерият с разноцветни мозайки, разположен до епископската базилика.

Извън границите на античния град ценен археологически обект е:

-- Гробницата-мавзолей
Гробница-мавзолей на аристократ от римската епоха /II-IV в./ -- един от малкото подобни паметници на римската гробищна архитектура в България;

Уникалното културно-историческо наследство на Сандански и неговата висока научно-познавателна стойност са достатъчно основание да се открие:
-- Археологически музей
Основан през 1936 г., разположен над основите на базиликата на епископ Йоан, открита по-късно; един от 5-те археологически музея в България, специализиран в областта на античната археология; уникална колекция от римска надгробна мраморна пластика /I-III в./ -- най-голямата в България, рядко срещана в Европа и характерна само за този регион, събирана е в продължение на 80 години от всички селища на общината, като истински шедьоври на античното изкуство са плочите на Юлий Максимум, на Асклепий и др.; колекцията от мраморни произведения на античното изкуство се допълва от различни посветителни оброчни плочки - на Артемида, Афродита, Зевс, Тюхе, местното божество Теос Саленос и др. и статуи-реплики на известни копия на Афродита и Тюхе -- гордост за всеки музей; колекция мозайки от раннохристиянския период /IV-VI в./ с площ над 350 кв.м, в т.ч. и уникален мозаечен гръцки надпис, сочещ че базиликата под сградата на музея е построена от епископ Йоан.
Археологически музей в град Сандански днес има 620 кв. м. сграден фонд, представляващ изложбени зали, хранилище и административни помещения.
Неговата богата колекция включва 11 367 музейни експонати.

Община Сандански притежава богато културно-историческо наследство, съхранявайки изключително ценни архитектурно-строителни паметници / култови, обществени и жилищни сгради, строителни съоръжения и др./ от античността, Средновековието и Възраждането. Сред запазените обекти най-добре застъпена е жилищната архитектура: антични градски жилища в Античния град на Сандански, ранносредновековни жилища и крепости и средновековни градски жилища в Мелник от времето на Втората Българска държава, цели комплекси и ансамбли от възрожденски жилищни сгради от типа мелнишка градска къща, родопска и огражденско-малешевска къща. И докато образците от античността и Средновековието са вече в руини и представляват интерес по-скоро като археологически обекти, то възрожденската архитектура, и особено тази в Мелник, е много добре запазена и има висока научно-познавателна стойност

Мелник е град-приказка с неповторимо очарование и романтика, съхранил в значителна степен старинната си архитектура от Средновековието и епохата на Българското Възраждане. Притежавайки уникални археологически и архитектурно-художествени забележителности, град Мелник е една от перлите в националната ни съкровищница и е обявен за град-музей като част от културно-исторически резерват с международно значение.

По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207) град Мелник бележи своя най-голям възход - превръща се в цветущ град и непревземаема крепост. През този период градът се превръща в център на Мелнишкото художествено средище, известно не само с оригиналната си иконописна школа, но и с уникалната си сграфитокерамика.
През епохата на Българското Възраждане, Мелник бележи нов голям връх в своето развитие, като оставя трайно своите достижения в областта на архитектурата върху облика на съвременния град.

Днес той е един от най-значимите Средновековни и Възрожденски градове в България с над 200 изцяло запазени, частично или в руини паметници на културата.
През Възраждането градът придобива днешния си облик -- предприема се мащабно жилищно строителство, като средновековната градоустройствена структура се запазва, преустройват се по- стари църкви и параклиси /"Св.Николай Чудотворец"/, изгражда се часовникова кула /1701 г./ на Болярската къща /в руини/ и сградата на конака.
По-характерните възрожденски архитектурни ансамбли, запазени до днес са:

Ансамбълът на десния бряг на Мелнишка река
северозападно от центъра
Обхваща Римският мост, църквата "Св.Йоан Предтеча", Воденичаровата, Въчковата, Вангеловата, Льолевата, Анговата и др.къщи.
Ансамбълът по двата бряга на Роженски дол до площада
западно от центъра
Обхваща къщите на Николаки Доктор, Гърчевата, Чавковата, Коцевата, Сивовата и Бейската /Пашовата/, както и църквата "Св.Св.Петър и Павел"

Ансамбълът на десния бряг на Роженски дол след площада
североизток от центъра
Обхваща Спандониевата, Попташевата, Каменовата и др.къщи.

Ансамбълът на левия бряг на Златолистки дол
югоизточно от центъра
Обхваща църквата "Св.Николай Чудотворец", турската баня /в руини/, Кушковата, Керезиевата, Сандъкчиевата и др. къщи.
Ансамбълът на възвишението Разклона /Чатала/
източно от центъра
Обхваща Болярската къща с часовниковата кула /в руини/, църквите "Св.Богородица" /в руини/ и "Св.Антоний" /в реставрация/, Янковата, Кехайовата, Менчевата, Кордопуловата и др. къщи.

Ансамбълът в подножието на Разклона
източно от центъра
Обхваща църквата „Св. Варвара” /в руини/, Куртевата, Филиповата и др. къщи
Между отделните ансамбли се открояват и единични възрожденски къщи - паметници на културата като Велевата, Делевата, Панайотовата и др., останки от ранновъзрожденски големи къщи от XVIII в. -- Марковата, Кременлиевата и др., руини от средновековни къщи, църкви и параклиси.

Свидетелства за богатата история на град Мелник могат да се видят в Музея за историята на град Мелник – филиал към археологическия музей град Сандански
Той притежава сграден фонд от 110 кв. м, включващи изложбени зали и административно помещение. Неговият фонд съдържа 5 144 музейни експоната.

Запазени възрожденски жилищни сгради, паметници на културата, има в селищата:
село Бельово (46 къщи паметници на културата, типологично повлияни от родопската къща),
село Виногради (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща),
село Враня (10 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село Дебрене (17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на огражденско-малешевска къща), село Златолист (11 къщи паметници на културата (Горната махала, архитектурен ансамбъл на стария площад) от типа родопска къща с изразено влияние на мелнишката къща), село Ласкарево (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща), село Любовище (5 къщи паметници на културата от типа огражденско-малешевска къща с влияние на мелнишката къща (в комините)), село Любовка (групов архитектурен паметник - съхранена възрожденската структура, която е под влиянието на родопската къща), село Малки Цалим (10 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Рожен (11 къщи паметници на културата от типа родопска къща), село Хърсово
(17 къщи паметници на културата от типа родопска къща с влияние на мелнишката къща)
В селата Бождово, Вихрен, Голем Цалим, Голешово, Горна Сушица, Долени, Кашина, Ковачево, Кръстилци, Кърланово и Сугарево почти напълно е запазена възрожденската селищна структура.
Жилищния фонд е стар и поради значителното обезлюдяване на селищата е зле поддържан.

Религиозни и духовни обекти – църкви, манастири, параклиси

Община Сандански се е оформила като религиозно и духовно средище в Благоевградска област. На нейна територия се намират повече от една трета от храмовете в областта. Тридесет населени места притежават забележителен и преобладаващо добре поддържан ресурс – повече от 30 църкви паметници на културата, два манастира паметници на културата – единия от които Роженския манастир - най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес.
Санданска духовна околия заема важно място в църковната ни история, настояще и бъдеще.