Европа

Европейската комисия представи днес поредния мониторингов доклад за напредъка на България и Румъния. Този доклад демонстрира, че на техническо ниво, някои стъпки са предприети в отговор на препоръките от юли 2008 г., но в много отношения страната ни все още не е свършила работата си.

Създаден бе нов тласък, който доведе до първите резултати. Но е необходим по-голям напредък в разследването, съдебното преследване на случаи на корупция и организирана престъпност на високо равнище, за да се осигури трайна промяна в България. Дълбока реформа в правосъдието не бе започната, бе заявено в началото на пресконференцията.

Според Комисията, механизмът за сътрудничество и проверка действа като подпомагащ инструмент и трябва да бъде запазен, докато тези реформи не бъдат осъществени. Поради тази причина Европейската комисия ще направи оценка на бъдещия прогрес през лятото на 2010 г.

Стартовата точка е, че има резултат, има и неща, които трябва да се правят. Част от пътя е извървяна успешно в по-голяма степен - благодарение на механизма за сътрудничество и наблюдение. Експертите предлагат механизмът да бъде запазен и да се продължи наблюдението на двете страни. Заключението е, че системата дава резултат, стана ясно на представянето на докладите за България и Румъния.

Докладът показва още, че има инерция по отношение на реформите в двете страни, но това трябва да бъде подкрепено с по-силна политическа воля по отношение на корупцията и борба с организираната престъпност в България.

България реши да се отвори към диалог с комисията. Държавата трябва да предприеме все още мерки за борба с корупцията и организираната престъпност - се казва в доклада.

ЕК даде също така 21 препоръки за България и 16 за Румъния. Специално за нашата страна от Комисията препоръчаха да се създадат специални звена, които ще отговарят за присъдите на хора от високите етажи на властта, да се направят генерални промени в НПК и др.

Друго нещо, което стана ясно, е, че през есента ще има отделен доклад по европейските фондове. Имаше срок 15 юли за този доклад, но той не беше готов, имаме удължаване на това време, това каза Йоханис Лайтенбергер, който представи докладите на Европейската комисия за България и Румъния в Брюксел.

Не е въпрос на санкции, а е въпрос на напредък, въпрос на реални мерки, които водят до напредък. Целта е да постигнем резултати колкото се може по-бързо. Желанието ни е – докладите днес да бъдат сигнал за ускоряване на процеса и произвеждане на по-бързи резултати. Искам да се надявам, че след една година ще може да се похвалим, че голяма част от работата е извършена. Общата ни цел е да направим нещата така, че да се случат най-бързо.

ЕК реши, че в този момент не би било подходящо да бъде активирана предпазна клауза, тъй като механизмът за сътрудничество и наблюдение води до резултати. Механизмът дава резултат, имаме доказателства, че това е начинът, по който трябва да вървим, каза той.

Би трябвало да оценим и признаем, че България и Румъния трябва да извървят по-дълъг път от останалите страни – каза Лайтенбергер в отговор на въпрос как ЕК ще отговори на нарастващото недоволство на някои страни срещу членството на България и Румъния, което въпреки всичко, било успех за Съюза.

На въпрос за желанието на България и Румъния да се присъединят към Шенген през 2011 година, Лайтенбергер обясни: По отношение на Шенген има много конкретни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Единствено страните – членки могат да решат дали Шенгенското споразумение ще бъде разширено с присъединяване на нови страни. Въпросът за доверието стои, конкретните изисквания трябва да бъдат изпълнени, що се отнася до постиженията, те трябва да бъдат разглеждани отделно.

Очакванията за България с нейното ново правителство са тя да отчете констатациите и препоръките в доклада. Докладите са обективни, те отчитат ситуацията такава, каквато е – каза Йоханис Лайтенбергер, говорител на ЕК, на въпрос дали констатациите в доклада са повлияни от новото правителство в България.

Разширяването на Европа беше успех. Напредъкът от разширяването в един момент показа, че ЕС с новите страни-членки става по-силен и от полза както и за старите, така и за новите страни-членки, добави Лайтенбергер.

Поуките, които трябва да извлечем са, че трябва да виждаме специфичната ситуация във всяка отделна страна и да отговорим на тази ситуация. Не може ситуация в една държава да се прилага спрямо друга държава, поясни той като добави, че докладът съдържа обективен анализ: разбира се, има напредък, но има и още много неща, които трябва да бъдат свършени.

Има специфични въпроси, които изискват решения. 21 препоръки към България, 16 има към Румъния – те са изключително конкретни и трябва да бъдат отчетени. Не може да се каже коя държава е по-добра. Напредъкът е налице, той трябва да бъде стимулиран, ускорен, подкрепен. Има технически подобрения, но има и пространство, в което се изисква повече политическа воля, за която ние ще настояваме. Това е една много обективна политическа оценка, каза говорителят на ЕК.