Последният пример е конференцията, неизвестно коя по ред, на тема електронно здравеопазване. Събрала министър, куп заместник-министри, депутати и здравни началници, със специалното участие на цял еврокомисар.

Конференциите сигурно са полезни, също като самото електронно здравеопазване. У нас обаче и в тази, както в много други области, често пъти количеството на изприказваните приказки е обратно пропорционално на реалните резултати. Говоренето за електронното здравеопазване вече има над 10-годишна история, а реалното му приложение продължава да е някъде в неясното бъдеще.

10 години неизпълнени намерения

Всичко започна в края на миналия век с прословутия договор с фирмата "Аремиссофт". След няколко години и няколко похарчени милиона от него остана само споменът за грандиозен скандал. Нещата продължиха горе-долу в същия дух в мандата на три правителства - с гръмко обявявани, но неизпълнени намерения.

През пролетта на 2005-та на поредната конференция бе обявено, че до края на годината ще бъдат раздадени първите електронни здравни карти с електронни досиета и електронни рецепти. Това не стана, но пък в началото на 2006-та следващият министър от следващото правителство обяви, че до края й всички „ще бъдат свързани в обща информационна система”. Малко след това бе приета стратегия за електронно здравеопазване. Единственият резултат бе пилотен проект за електронни рецепти в Сливница.

През юли 2009-та последният здравен министър на „тройната коалиция” ни зарадва, че в края на годината всички ще си имаме електронно здравно досие.

Всичко отначало

И това не стана, но пък през септември 2010-та един от тримата здравни министри на днешното правителство уведоми, че до януари хората в големите градове ще имат електронни здравни карти.

Дойде обаче февруари и на поредната конференция разбрахме, че здравната карта вече не е на дневен ред, понеже липсва техническа инфраструктура за въвеждането й. Че ще се готви още „една дългосрочна програма” за електронно здравеопазване. И че не се очаква то да заработи в пълната си цялост преди 2020 година.

Ако тази прогноза се сбъдне, от началото на процеса ще са минали 20-ина години, което за нашите условия не е толкова зле. Така или иначе със сигурност предстоят още много конференции по темата.

Когато полезното е вредно

В случая е важно да разберем не толкова „кога” ще имаме, колкото „защо” все още нямаме електронно здравеопазване. По този въпрос, естествено, ще чуете дежурните обяснения с липсата на пари и с характерната за тези места мудност. Те обаче не са достатъчни.

Изглежда парадоксално, но именно прехвалените на думи предимства на електронното здравеопазване го правят толкова нежелано и неосъществимо на практика.

На много места по света е категорично доказано, че характерните за него прозрачност и ефективност водят до драстично ограничаване на злоупотребите и намаляване на разходите. Срещу тази перспектива обаче се изправя армия заинтересовани от неяснотата и сладостта на безконтролното харчене.

Това е причината, поради която не се случват и самата здравна реформа, и така нареченото електронно правителство, и още много други неща в страната на празните приказки.